“Това не е влог, а цял документален филм с драматургична структура, развитие на героя, вътрешни връзки и ясно послание.”

“…българска версия на Кейси Нейстат с ДНК на Бон Джоуви, който като режисьор с уважение копира Линклейтър и неосъзнато прилича на Мишел Гондри.”

“Аз без колебание слагам този филм-експеримент в списъка с най-добрите български документални филми, които съм гледал. Най-новаторският със сигурност. Очаквам с нетърпение още подобни приключения и сега като се замисля се сещам, че Коста още не е монтирал кадрите от обиколката с мотор около света. Аз лично ще чакам търпеливо.”

Когато помолих Петър да изгледа сериите предварително и да ми напише ревю, не очаквах, че ще ми изпрати цели шест страници и ще влезе в такъв детайл. Няма как да публикувам целия текст тук, затова слагам избрани извадки; Но ако вече сте гледали сериите ( внимание, спойлери ) можете ( и трябва ) да го прочетете тук.

Има истории, които си струва да научим. Мигове от нечий живот, които си струва да видим и споделим защото ни правят повече хора. Това, обикновено, са историите на човеци, които си струва да познаваме.

В свят на мейнстрийм и житейска инерция, на култивиран фалш и плитки идеали, в матрицата на стадото, такива хора са рядкост. И, докато гледах този сезон първи от Приключенията, си дадох сметка (отново), че имам привилегията да познавам такъв специален човек. Някой, който не е клише.

Осъзнах и друго… нещо, което идва после, след като човек изгледа епизодите – всички тези непознати места, на които ме отведоха сериите, интересните и забавни случки, екзотиката на тази различна, непозната действителност и култура, срещите с уникалните, пъстри, различни личности, които обитават тези видео разкази, полюсите между железобетонната, гъмжаща от живот лъскава високотехнологична урбанизация и неугледния боклучав хаос на малките, мръсни улички, хлъзгави от мазния слой човешка немара, която ги е покрила с времето; изоставеното село, което през екрана препраща към зрителя някакво почти постапокалиптично усещане и подсъзнателно натрапва мисли за крехката тленност на човешкото присъствие на тази планета, и стигнем до живителната, чиста красота на природата, морето вълните, пясъка, вятъра, полета на чайките – всичко това е просто един фон.

За едно пътуване. За част от пътя на един Човек към себе си.

Животът е пътуване! Така е. Има една източна мъдрост, чиято дълбочина, с годините, започвам все по-ясно и зряло да разбирам и, като всяка добра мъдрост, тя е кратка и простичка, но съдържа в себе си вселена: Важен е пътят. Това е. Не крайната цел, дори не и успехът, а единствено пътят. Човек може да види това в този видео разказ.

Възхитих се на смелостта на своя приятел да бъде безпрекословно честен със себе си в търсенията си на отговори за самия себе си. На духа, който го тласка към това, но също така и към едно несекващо развитие и себеусъвършенстване, в това число и в човешки план, постоянно надскачане и приемане на предизвикателства.
Това е животът, който си струва да бъде живян. След тези първи 15 епизода го разбирам и знам още по-добре.
Същевременно, има го и смирението, и това е един от най-прекрасните контрасти, на които станах свидетел.

Завиждам на всички, които ще ги изгледат за първи път. Завиждам на всички, които ще преминат заедно с Коста през приключенията му, за да стигнат до последния епизод, който, лично на мен, ми донесе влага в очите и, който, заедно с полета на чайките в последните кадри, слага един изключителен финал и точка на историята.

Но не и точка на пътя.
Пътят, убеден съм, ще продължи…

За Джовката и приключението Живот:

Не сте гледали Приключенията на Джовката в Китай? Силно препоръчвам… да сте много внимателни с този сериал! Това, което започва като любопитно видео за интересните места, из които героят-автор е приключенствал, постепенно влиза под кожата ви, започва да изглежда все по-привлекателно и магично, докато накрая се превърне в такава романтична и еуфорична приказка за влюбени в пътуването хора, че вече няма измъкване.

Най-голямото качество на Джовката е неговата искреност. Конкурират го само, може
би, неговото любопитство, и струящата отвсякъде жизнерадост, която оживява
пътешественическите серии. Откровеността му го кара да ни показва понякога уж дребни, незабележими детайли в живота. От кадрите на огромни градове, до задушевните разговори с най-различни хора,през очите на Джовката всяко нещо е интересно. Особено притегателно е отношението му към хората – колкото и да са интересни забележителностите, колкото и невероятна да е природата или рядка обстановката наоколо – хората със своите съдби и пътища, лежат най-много на сърцето му. Приключенецът не се страхува да опита всяко ново нещо (което понякога може да е страшно, дори под формата на храна, вярвайте ми!), приема изтощителни до припадък предизвикателства, твори и работи, пътува и снима, и през цялото това време усмивката не слиза от лицето му, а ентусиазмът му струи и топли от екрана, така че да искаме да гледаме още и още, да приемем споделянето, и просто да бъдем там, с него.

Затова ви предупреждавам отново – бъдете внимателни с тези серии! Защото веднъж тръгнете ли на пътешествие с Джовката – няма да се върнете никога
повече.

Една почти хронологична история за живота в голямата Азия и откриването на още по-големия вътрешен свят. Не влог, не пътепис, а видеодневник. Личен, наивен, естествен, объркан, вълнуващ, любопитен, смешен, губещ и намиращ. Просто Джоуви. Опознах го по-добре отвсякога. Не на последно място, за мен е поглед назад към живота отпреди Ковид. Такъв, какъвто го смятахме за нормален, а сега осъзнах, че изпитвам носталгия по него.

Коста Атанасов или “Джовката”, както е известен сред своите приятели, е пътъшественик с хиляди километри зад гърба си, но още по-важно – човек, който превръща придвижвaнето във времето и пространството в приключение. С лекота и непринуденост той ни прави част от една своя цветна, непредвидима и весела авантюра в Китай. Епизодите се гледат на един дъх – динамичният монтаж не ни остава да скучаем нито за миг, а искреността на Джовката, неговата самоирония и любопитство го правят забавен и много въодушевяващ спътник из екзотичната азиатска действителност. А тази действителност е жива, истинска и дишаща, преживяна през сърцето и очите на един нестандартен артист, такава, каквато със сигурност няма да я видите в “зализаните” филми-пътеводители с големи бюджети и предвидими сюжети.

Представите ми за Китай и китайците бяха свързани единствено с некачествената стока, ниските цени и ментетата… Обаче!

Това е щото не бях гледал нито един епизод от “Приключенията на Джовката в Китай”. За бога, хора, това пропуснете ли го, значи не сте любители на никакви сървайвал сериали по NG, не знаете кой е Беар Грил и как се оцелява при екстремни условия с нищо сързващо ви с цивилизованият начин на живот и заобиколени от зле настроено туземно население!

Ако пък знаете кой е Беар Грил къде действа и какво прави, съм длъжен да ви предупредя, че 15-те Епизода на Джовката от Престоя Му в Китай нямат нищо общо с гореспоменатия търсач на адреналинови екшъни…

От всичко което видях ще спойлна само, че в Китай всичко е с УАУ ефект – голямо, екзотично, красиво, древно, модерно, ядливо и много хммм…френдли настроено!
И преди да ви оставя да се потопите изцяло в това което Джовката е опитал, чувствал, извървял, недоспал и въобще ПЪЛНОЦЕННО изживял за 6 месеца, ще ви кажа – ЗАСЛУЖАВА СИ ВСЯКА СЕКУНДА ГЛЕДАНЕ! А после ще съжалявате, че е свършило прекалено бързо…

Сигурен съм, и че след финалният надпис “The Edn” на епизод 15 може би ще си купите билет за самолет до Китай или най-малкото ще си поръчате китайска храна от най близкият китайски ресторант (което пък силно препоръчвам да направите още преди да почнете да гледате).

„Приключенията на Джовката” въплъщава всичко стойностно и красиво, което неговият автор Коста Атанасов притежава. Той е добронамерен, учтив, креативен, луд , изобретателен и талантлив приключенец, който със своята аура и дух на откривател завладява зрителското внимание до краен предел. Неговият позитивизъм и отвореност към нови приятелства са толкова заразни, че дори да срещне племе канибали на край света, той ще стане приятел с тях и искрено ще се забавлява, без да бъде част от основното блюдо…

Сериалът „Приключенията на Джовката” има рядко срещаните душа и сърце, и те кара да се смееш, и понякога плачеш, но най-важното е, че гледането му става едно незабравимо изживяване!

За когото не познава Джовката това е една прекрасна възможност да се запознае! Художник, мечтател, моторджия, добър приятел, режисьор, непрофесионален зяпач на мухи и професионален приключенец! Аз имам честта да го познавам и да следя приключенията му от доста годинки. Най-голямото от тях беше околосветското пътешествие, което направи с мотора си Скитник преди няколко години. Тогава той публикуваше снимки и кратки разкази как протича пътешествието и на мен ми беше супер интересно да следя в коя точка на земното кълбо го е отвял вятъра, защото Джовката не обича да планира много-много или да ползва карта. Яха мотора и отива където го отведе денят! Едно от последните му приключения, известни на мен, беше шест месечният му престой в Китай! По време на този си престой е заснел филм проследяващ приключения и подприключения с телефона си! Крайният продукт съдържа петнадесет епизода със средна продължителност петнадесет минути.

Изгледах ги наведнъж. После ги изгледах втори път. В следващите дни ги гледах още няколко пъти за да видя още детайли, които съм пропуснал и непрофесионалното ми мнение накратко е, че са страшно интересни! А ето и непрофесионалното ми мнение малко по-надълго. Обикновено филмите са някак стерилни. Всичко е подредено, осветено, озвучено и накипрено. Показват точно определени неща по точно определен начин. В “Приключенията на Джовката в Китай”, обаче, всичко е много естествено и непринудено. В него се вижда един ежедневен Китай, с хората, сградите, пътното движение, QR-кодовете. На моменти имах чуството, че съм на място. Да, всичко е режисирано и подредено, но самият материал е точно в стила на Джовката – където денят го отведе. Редуват се ежедневни кадри от улицата или ресторанта с доста професионално изглеждащи, поне на мен, такива. Глас пред и зад кадър разказва истории, които се преплитат една в друга. Не мисля, че мога да видя и да науча толкова много неща за съвременен Китай от който и да е друг филм. Джовката ме остави с впечатления подобни на тези, които обикновено придобивам само от първа ръка, ако лично съм го преживял.

Всичко е много шарено и международно. Появяват се много и различни хора – от колегите на Джовката до онези религиозни хора, които изпълняват религиозния си ритуал. Хора от всякакви народности незнайно защо попаднали в Китай. Не си бях помислял, че хората могат да мигрират и на изток, не само на запад. Храната, на която Джовката отделя сериозновнимание, за което му благодаря, е толкова различна и интересна. Не само различна от европейската, но и от тази, която наричаме китайска в Европа. Стаите за срещи, оформени като трамвай или обратното, сградите, хората, фалшивите камъни, истинските камъни, абсолютно лудото улично движение и Джовката – понякога в кадър, друг път глас зад кадър. Постепенно фабулата се завърта около една много интересна и поучителна история, която е пресъздадена по наистина страхотен начин! Винаги съм смятал автора за особено талантлив индивид и този филм само го потвърди. Няма да кажа нищо повече за това за да не Ви разваля изживяването, дори да ми предложите кашон от онова уиски с лицевз N7! А? Предлагате ли ми? Има страхотни препратки към други любими кинематографични произведения, чийто режисьори като да са повлияли стила на Джовката в някаква степен. И за това, обаче, дума не обелвам повече! Чудех се дали има някакви недостатъци. Сигурно има, но аз съм ги пропуснал. А и моето мнение е на зрител, не съм компетентен да съдя за филма на професионално ниво. В началото
малко не ми харесха някои неща, като силната светлина, който скрива всички, когато влезе в стая и снима срещу прозореца, или звукът, който се губи на моменти. Но това всъщност усилва точно тази непринуденост, която споменах и по-скоро имат положителен ефект за цялата картинка.

В заключение ще кажа, че финалният епизод е много емоционален! Не, че съм пуснал сълза, но сигурно ми е било влязло нещо в окото. Емоцията я има през цялото време, но накрая ескалира по наистина запомнящ се начин. Имаше го и доверието. Не както се случи с друга една любима сага. В тази можеш да си сигурен, че следващия епизод е направен от човека, който е направил и предишните и той няма да те излъже. И няма да продаде правата за ужасно много пари на компания, която изобщо няма да справи с тази тежка задача. Джовка, да не си посмял да продаваш правата на въпросната компания!

С Коста се запознахме по времето, в което беше яхнал мотор и обикаляше света. “Хванах” го някъде към Япония, и така до финала.

От тогава го ритам по четирибуквието да комплектова тия пътеписи и да ги направи на книга, ама тц. Дори му държах сайта заложник на един хостинг и го ръчкахме и човъркахме и му инсталирахме някакви неща и давах акъли с надеждата тая датабаза да възкръсне и да ЧЕТЕМ, нали, ама не!

И така след години безуспешни опити, бърсане на сълзи с палачинки Коста взе, че направи сериал. Не от световната обиколки, а от Китай, който всъщност се оказва, че е събрал цял един свят в себе си. И Коста (сериалът дали да не го прекръстим на Костай?!).

Тук има всичко – приключение, приятелства, Пловдив (щото не ноже да казваш на майната си и да нямаш предвид Пловдив, Коста!), пътешествия, драма, съспенс, обрати, надежда, отчаяние, смирение и най-вече много много вътрешно горене и удовлетворение. И ядене!

Аз остава да чакам втори сезон и освен за книга, почвам да рева и за това.

Следя с интерес “Приключенията на Джовката”! Коста (Джовката) е талантлив художник, който чрез тази продукция ни прави съпричастни с интересните събития, които неизменно избират да му се случват – чудни места, интересни събеседници, забавни моменти, предизвикателства и мигове за размисъл…

И всичко това го постига по изключително открит, позитивен и страшно артистичен начин!

Трябваха ми около 3 минути, за да се зарибя по “Приключенията на Джовката”. Коста е намерил уникален начин да ни направи съпричастни към неговите пътешествия из далечни земи, по пътя към себе си, и то по най-добрия начин.

Очаквам всеки нов епизод с нетърпение и давам палец нагоре без да се замисля. Не пропускайте!

“Приключенията на Джовката се превърна в любим източник на преживявания и размишления само в 15 епизода. Може никога да не стигна във Фуджоу, но благодарение на Коста, сякаш вече съм бил там, сякаш вече съм общувал с хората, с които той е общувал и съм гледал на живо Cosplay конкурса. Непрекъснатото търсене на главния герой на стойностните, на важните неща в живота и споделените трудности и разочарования правят поредицата автентична, човешка.

Благодаря ти, Коста, че ме направи съпричастен на твоите преживявания в другия край на Света!

Неподправени впечатления и истории от истинския живот от улиците на Китай. Увлекателният автор е създал една красиво илюстрирана поредица разкази с много искреност и неустоимо оптимистичен мироглед, много творене и много срещи с интересни хора…

В месеците преди премиерата помолих приятели, чието мнение ценя, да напишат ревюта за “Приключенията на Джовката”. И те написаха – в някои случаи, със такива суперлативи, че ми беше леко неудобно да ги поствам ( но очевидно не чак толкова неудобно, че да не ги постна ). Текстовете им са толкова различни, колкото са и те – но ако мога да тегля чертата на най-малкото общо кратно… като че ли се изкефиха.

Аз също се кефя. Естествено, че се кефя. За мен “Приключенията на Джовката” е плод на три години интензивен труд и цялото ми свободно време, неизмерими емоции и енергия, и вече му е време да заживее на свобода, в дивата джунгла на Интернет. Ще бъда още по-щастлив, ако и вие да намерите в тези серии нещо, което да взмете със себе си.

Приятно гледане!