Значи, във никакъв случай не четете цялото ревю преди да сте гледали сериите, защото е пълно със спойлери; От друга страна, когато ги изгледате, върнете се и го прочетете – заслужава си. Аз лично чакам с нетърпение момента, в който Петър ще реши да направи я подкаст, я YOUTUBE канал, защото има много какво да каже за Живота, Вселената и Всичко Останало – а начинът, по който умее да говори… просто някой ден трябва да ви покажа. Много съм му благодарен, че отдели време да изгледа всички серии и да напише този в никакъв случай не кратък текст.

Ревю на документалния уеб сериал „Приключенията на Джовката“

д-р Петър Айолов, ФЖМК, СУ

30.05.2020 г.

Казвам Петър Айолов и съм режисьор и преподавател по телевизия и сценарно майсторство в Софийския университет. Покрай работата си в студентска телевизия Алма матер от 2010 г. насам се интересувам професионално от развитието на уеб телевизията в България, както и на онлайн видеото и специално от влогове и Ютюб видеа. За да бъда напълно честен трябва да кажа, че аз също пробвах да правя някаква форма на авторска онлайн видео документалистика, но напълно неуспешно и затова започнах да преподавам. Който не може да прави, преподава. А който не може да преподава, преподава в Софийския. Заради моята слабост към документалното кино с години очаквах да видя някакви опити за развитието на оригинални форми и жанрове в българската онлайн среда, но напразно. Преди няколко дни в Ютюб бях повече от приятно изненадан от документалния уеб сериал „Приключенията на Джовката“ и реших да напиша ревю. Понеже в България всичко става с връзки, ревюто е хвалебствено, защото авторът Коста Атанасов ми е скъп колега от университета, когото много ценя и уважавам. Съжалявам, че ревюто е толкова дълго, но нямах време да напиша по-кратко.

В стила на Ютюб видеата започвам с нещо като описание и съдържание с най-важните моменти от видеото, за да не се налага човек да го гледа цялото или в случая да чете моето дълго ревю.Първо няколко въпроса: Какво е това Приключение? Къде и кога се случва? Кой е Джовката? С какво е известен? Ако не е известен, защо да гледаме неговото приключение? Защо са цели петнaйсет епизода ? Или защо са само петнайсет? Дали това е влог или документален филм? Каква е разликата? Така… Приключението на Джовката проследява няколко месеца от живота на един български дигитален артист, който отива в Китай за да работи във фирма за разработка на електронни игри. Имената на китайските градове не ги запомних, както и нашият герой, който в един от епизодите бърка имената на два града с „Ф“ и вместо в град на крайбрежието срещу Тайван взима влак за град със същото име на монголската граница. Действието се развива между 2017-та и 2018-та, но това не е толкова важно за приключението. Както може би стана ясно Джовката е Коста Атанасов- галактически фрилансър във вселената на компютърните игри, дигитален артист и аналогов творец.

Коста е работил е за разни гейм компании като Haemimont, Black Sea studios, Intel, Chaos Group, Subatomic studios, Spellbound и IGG. Със сигурност прави много интересни неща, но това какво работи не описва Коста напълно. Той е най-много себе си, когато прави неща от които няма да спечели нито пари, нито слава, нито респект, въпреки, че според мен би трябвало. Джовката е с дълга коса и кожено яке, кара мотор, слуша рокендрол и обича да разказва за срещите си с хората по пътя със снимки, видео, рисунки и думи. Това не звучи толкова необичайно, но преди десет години Коста успя да обиколи света само с помощта на Кавасаки Вулкан 1500 Дрифтър и музиката на Бон Джоуви. Първият българин обиколил света с мотор. И то със стил. Кой друг освен Коста ще тръгне да обикаля света с ретро чопър? Коста си обича движението, обаче не това по инерция. Без цел и посока да, но никога по инерция.

Вече става ясно, че прякорът на Коста „Джовката“ идва от любимата му група. Аз лично не съм голям фен, но признавам, че музиката им кара хората да се движат по-бързо. Веднъж карахме колела извън града с един леко пълничък приятел и на един баир точно си мислех, че съм го оставил назад и той издуха нагоре. После го настигнах и го питам какво става, а той посочи слушалките си и каза ухилен: „-Бон Джоуви!“. Тук е мястото за мотивационен цитат:

My heart is like an open highway

Like Frankie said, I did it my way

I just want to live while I’m alive, cause it’s my life

Better stand tall when they’re calling you out

Don’t bend, don’t break, baby, don’t back down

Дотук обясних, кой е Джовката-Коста и защо е известен. Обаче защо отива в Китай? Явно, че не е само за пари. Той е глобален фрилансър и не би се продал на тъмната комунистическа гейм индустрия за някакви си юани. Те даже и пари нямат в Китай, както се вижда във филма. Само си подаваш телефона и ти дават да ядеш кокоши крака и сладка супа с очи. Коста отива в Китай заради приключението. За да го търси, предизвика, изживее, но и за да ни разкаже за това. На нас, които не искаме да ядем кокоши крака и да рисуваме на листчета всичко, което искаме да си купим от железарията за да си направим костюм на Power loader от Пришълеца, например. Коста си е разказвач и то добър, защото в разказите си използва различни медии, жанрове и изкуства. С изключение на вокалното изкуство, разбира се. Във филма много добре се чува, че не може да пее.

Става ясно, че сериалът „Приключенията на Джовката“ си заслужава да се гледа, но остава въпросът защо цели петнайсет серии? Или само петнайсет серии? Ако е филм са много. Това си е цял сезон на Рей Донован. Ако е влог е малко. Хората обичат да си гледат любимите влогъри всяка седмица. Дори и да нямат какво да кажат ще измислят нещо. Точно като в телевизията майка. Трябва да се запълни времето.

Един мой преподавател в университета ми казваше: „-Пешо в телевизията имаш един водещ, един диван и гости. Списъкът с гостите е почти един и същ всяка година. Като стигнеш до края, каниш първия отново.“ И така. Говорещи глави. Традиционната телевизия в България е едно радио под прикритие и съществува по инерция. Нещо като „Конникът без глава“. Телевизията отдавна е умряла, но не го знае и продължава да излъчва сигнал. Затова се появи Ютюб. Защото вечното създаването на нови форми е в същността на изкуството. И то независимо дали новото е по-добро от старото. Преди десет години Коста създаде проект за един уникален телевизионен формат. Докато обикаляше света с мотор той беше подготвил страхотна за времето си медийна концепция и стратегия за излъчване в една голяма частна телевизия. От тях се искаше просто да следят къде е той в момента и да излъчват кратките клипчета, които им праща. Проектът се казваше Fire inside и имаше уебсайт, видео канал, галерия със снимки, кратки пътеписи, лого и т.н. Обаче от ръководството на телевизията решиха, че нямат място в претоварената си програма за първият българин, който обикаля света с мотор и който на всичко отгоре е дипломиран кинорежисьор, монтажист, художник, аниматор и разбира от дигитални технологии и сторителинг. Той им предлага всичко на готово и те само трябва да натиснат плей и да излязат да пушат цигари. Да ама не.

Един български режисьор документалист ми разказа за негова документална поредица, която се излъчва с висок рейтинг и се спира на следващата година от ръководството на телевизията. Няма никаква професионална или комерсиална логика за това. Просто чиста глупост от страна на телевизията. Всъщност поне няколко продуценти и режисьори са ми разказвали подобни истории. Питам ги, защо е така според тях. Отговорът е един. Програмните директори на телевизиите са идиоти. Вероятно и собствениците. Дори и да не са поне действат като такива. Както казва майката на Форест Гъмп: „Stupid is as stupid does“. Когато убиха проекта Fire inside, разбрах, че това е краят на телевизията в България. Оттук нататък само повторения, имитации и формати. Всичко ново и оригинално се мести онлайн.

Бях започнал да отговарям на въпроса защо документалният уеб сериал „Приключенията на Джовката“ има цели или само петнайсет серии. Първо малко история. Документалистиката в основата на телевизия. Основата на създаването на ВВС е английската кино документална школа. Правили са кино филми за рибари, пощите, медиците, армията  и т.н. Целта е да покажат на публиката, колко е важна всяка професия и как всички работят в името на просперитета на Великобритания. Нещо като светлата страна на пропагандата. После идват кинопрегледите. Новините, репортажите и телевизионните документални филми. Днес сериозната кино документалистика също се мести в интернет. Големите световни телевизии като ВВС, Дойче Веле, Ал Джазира и CNN имат своите видеоканали канали в различни платформи, където документалните филми могат да се гледат свободно. Това ги поставя в открито състезание със всички влогъри и хора, които правят аматьорски филми. В много случаи тези филми не само имат повече зрители и продават повече реклами, но и са по-близо до истинският живот и до същността на документалното кино. Тези нови документални форми поставят разказвачът в центъра и фокуса на кадъра. Нещо като видео дневник в който героят споделя впечатленията си в момента на случване. Това разбира се гарантира една откритост и откровеност на разказа. И най-важното виждаме света през неговите очи. Той е истински човек. Не е водещ на заплата, който си научава текста наизуст. Освен това влогърът или ютюбърът, за разлика от телевизионера си познава публиката. Той лично чете хейтърските коментари и злобните забележки под видеото си, но най-важното е, че знае кога публиката се отегчава. Връзката с хората е директна, няма медия между тях.

Затова и „Приключението на Джовката“ е разказано в петнайсет серии. Нито са прекалено дълги, нито кратки и могат да се изгледат. В случая интересното е, че ако ги изгледаш всичките откриваш връзките в общия разказ. Това не са различни травъл влогове от пътешествията на един българин в Китай. Такива неща сме гледали. Това е един документален филм с драматургична структура, основна идея и послание, но скрит в овчата кожа на травъл влог. Тези петнайсет епизода не са случайно подредени, както изглежда на пръв поглед. Ако човек ги изгледа внимателно ще види ясно връзките и посоката на разказа. Нищо не е случайно. Въпреки, че изглежда така. Приключението на Джовката“ е история за вечното завръщане. Черните коне тичат по снежният път и ни водят към дома… Остана ми един въпрос. Това влог ли е или документален филм? Каква е разликата? Аз не знам. Това е просто капанът на термините. Свободата започва с правото да даваш нови имена на нещата.

Един от доайените на Ютюб влогърството Кейси Нейстат е започнал като документалист. Той прави кратки документални филми, които се излъчват по HBO. После започва да снима себе си и всичко около себе си и става първата суперзвезда на Ютюб с 2,7 милиарда гледания и 12 милиона събскрайбъра. Кейси е майстор на краткия документален разказ и използва дигиталните технологии за да го развие. Другият тип влогъри са от типа на PewDiePie, който няма предишен опит с документалистиката и е самоук. Общо взето той просто седи на диван пред камерата и говори за електронни игри. PewDiePie няма понятие от кино и телевизия, обаче има 104 милиона събскрайбъра и 25, 6 милиарда гледания. Значително повече от Кейси, който лети на турбо скейтборд по улиците на Ню Йорк и обикаля света за един ден, докато PewDiePie си седи на дивана си в Брайтън и говори. Животът е несправедлив и никой не е получил благодарност за това, че сам си усложнява живота. Това разказано чудесно в последните епизоди на „Приключенията на Джовката“. Повечето от българските влогъри досега  са по-скоро като PewDiePie, отколкото като Кейси Нейстат. Това е така защото този вариант е много по-лесен. Трябва да си луд, да правиш такива сложни неща като Кейси за десет пъти по-малко зрители и пари. Повечето български влогъри са самоуки и нямат необходимите умения да създават документални филми и видео разказ с драматургична структура. Това не е нещо лошо, разбира се и някои от тях се справят доста добре като създават качествено видео съдържание за деца и тийнейджъри. Въпросът е в това, че все още нямаме български Кейси Нейстат. А може би вече май имаме и това е Джовката! Той е добре подготвен и образован професионалист с опит, който има какво да каже и знае как да го направи. Освен всичко той показва как може да се снима сериозен филм с мобилен телефон и че техническото качество и бюджетът на продукцията не са проблем пред човек, който има идея. Приключенията на Коста не са просто някакъв весел разширен репортаж в края на съботните новини по телевизията. Това си е сериозна документалистика. Алооо! Време за втория мотивиращ цитат. Спомнете си какво  ви разказах. Тези които слушат Бон Джоуви се движат по-бързо!

Sometimes I sleep, sometimes it’s not for days

And the people I meet always go their separate ways

I’m a cowboy, on a steel horse I ride

I’m wanted dead or alive

I’m a cowboy, I got the night on my side

Така… Сега вече сериозно. „Приключенията на Джовката“ не е едно празно говорене пред камерата. Не че няма философстване, но то сякаш е повече от говорене. Сякаш Коста наистина мисли това, което ни казва.  Той успява да е готин или хайде за по-критичните да кажем сравнително интересен, но без да се преструва на такъв. Просто Коста си е Джовката.      В епизодите на „Приключенията на Джовката“ научаваш много неща за Китай, виждаш много китайци и най-различни китайски места, и то през очите на един българин. Това е важно. Да виждаме света на екрана, но през очите на други българи. Има нещо особено готино в българите! Проличава като махнеш пластовете от лоши навици. Когато бяхме деца едно от произведенията в училище, които наистина харесвахме беше „До Чикаго и назад“. Ами че това си е травъл блог. Главният герой е много готин българин, който обикаля по супер яки места и среща интересни хора. Коста не е Алеко, но в никакъв случай не е и Бай Ганьо. Все пак мисля, че следва модела на Алеко и е Щастливец. Някаква хибридна българска версия на Кейси Нейстат с ДНК на Бон Джоуви, който като режисьор с уважение копира Линклейтър и неосъзнато прилича на Мишел Гондри, особено с тези хартиени изрезки и стоп анимация.

Тук навлизам в тежко хвалебствената част, но предполагам, че много малко хора ще стигнат до шеста страница на ревюто. В „Приключенията на Джовката“ Коста с непоносима лекота успява хем да е откровен, хем да е интересен. Джовката не се шегува и не се преструва! Всъщност шегува се и то супер забавно. Спойлер! В един от епизодите например, моли човек във влака, който се движи с триста и два километра в час да му демонстрира различните интонации на китайската дума „хуй“, която означава „завръщане“. А китайците са услужливи хора. И като почна оня китаец „хууй“, та „хуууй“. Е какъв българин си ако отидеш в чужбина и не напишеш „хуй“ някъде. Джовката, обаче го прави по такъв фин начин, че и най-добродетелният български моралист не би се засегнал. Винаги съм смятал, че писането на „кур“ е просташко. Обаче „хуй“ на китайски звучи като гордо и възвишено завръщане с няколко интонации. Вместо да го пише Джовката накара един любезен китаец да го изпее. Във филма това е синхроничен знак за вечното завръщане на Одисей в родната Итака. Връщане към морето и обсипаното със звезди небе, където го чака Пенелопа. Ами има го и това завръщане във филма. Има я и родният гръцки град Аполония и нощното небе над морето обсипано със звезди, които не се виждат в Китай. Има я и Пенелопа с която препускат заедно с черните коне по белия сняг. Обаче за да видите този „фанхуй“ 返回 ще трябва да изгледате всички петнайсет серии внимателно. Съжалявам.

И тук е време за финалният мотивационен цитат от Бон Джоуви:

Cause I heard my old man in my mind saying’

Stand tall when you stumble stay proud when you’re humbled

All the lessons you learn won’t be the ones you plan

Every step up that mountain will be more than worth counting

But when you walk through the valley may you walk like a man

За финал няма да препоръчвам да гледате документалния уеб сериал „Приключенията на Джовката“, защото първо кой съм аз да ви казвам какво да гледате и второ това, че аз си го изгледах с пълен кеф ми е напълно достатъчно. За малко да забравя да кажа, че в сериала има един много силен момент преди края, който осмисля цялото приключение. Това в драматургията се казва Голяма криза, в която героят рискува всичко, което има. В този момент се тества характера на героя и се вижда от какво тесто е замесен. Не е задължително ако успее да получи някаква велика награда. Докато загубата носи сигурно страдание, но и себепознание. Преодоляването на Кризата го подготвя за Кулминацията. Това е случаят с Едип цар и много други трагични герои, които страдат за да можем ние зрителите да изпитаме катарзис. Това е важна отметка. Запомнете! Катарзисът, или пречистването от чувства на страх и съжаления, го изпитваме само ние зрителите. Може би Сизиф е щастлив, казва Камю, ама може би и Камю е бил щастлив докато е писал? На кой му пука? Героите трябва задължително да страдат. Това им е работата. Те страдат заради нас.

Голямата криза на Джовката е една огромна задача с която той се захваща без да го е молил никой и която му съсипва живота. Говорим за нерви, напрежение,  колебания, безсънни нощи, Monster, Red Bull, помощ от приятели, надежда за победа, последен напън, провал, утешителна награда и разочарование. И всичко това е абсолютно по желание и то без сметки за пари или слава. Луд човек. За лудо работи, но за лудо не стой, казва българският народ. Това е класическото приключение на героят в митовете. Нещо много опасно, което се прави без никаква материална изгода. Дори и без слава. Героят го прави просто за себе си. За да може да ходи с гордо вдигната глава, дори и да няма една стотинка в себе си и никой да не знае името му. Това се нарича приключение. Всичко друго е само имитация. Едно е сигурно. В „Приключенията на Джовката“ има приключение и Джовката минава през своята Голяма криза. Разбира се с помощта на Power loader-а от „Пришълеца“ и много китайски и некитайски приятели. Ако това не е хубаво, здраве му кажи.

Аз без колебание слагам този филм-експеримент в списъка с най-добрите български документални филми, които съм гледал. Най-новаторският със сигурност. Очаквам с нетърпение още подобни приключения и сега като се замисля се сещам, че Коста още не е монтирал кадрите от обиколката с мотор около света. Аз лично ще чакам търпеливо. Слуховете за смъртта на българската документалистиката са силно преувеличени. Тя е заглъхваща в киното и телевизията, но все по-жива и активна в интернет. Просто професионалните документалисти трябва да намерят свободно време да направят нещо от сърце. Да изживеят своето приключение и да го споделят. Без да мислят за финансиране, бюджети, проекти, техника, фестивали, нефецета, авторски права и прочие. Най-хубавото нещо на филмите в Ютюб е, че са безкрайни и безплатни. Аз очаквам с нетърпение новите филми на Коста и новите приключения на Джовката. Надявам се и той да вдъхнови нови онлайн кино творци. За мен е важно да виждам света през очите на други българи. Така съм много по-сигурен че го има и си е там. Горкият Алеко така и не е могъл да обиколи цялото земно кълбо с Филарет и доктора пък „да ни дръпне едни пътни бележки“. Обаче пък Джовката го обиколи и иска да ни разкаже. Затова гледай Ютюб внимателно снизходителний зрителю! Па има си хас да ти хареса.

С уважение и китайски привет

Петър Айолов

30.05.2020

Пловдив